СТАНОВИЩЕ на Общото събрание на съдиите от Софийския военен съд по Анализ–доклад на дейността на военните съдилища в периода 2014 – 2015 г. Част I.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

     

С  О  Ф  И   Й  С  К   И       В  О  Е  Н  Е  Н     С  Ъ  Д

София 1000, бул.”Витоша” №2, Съдебна палата,партер, тел/факс 02/980-00-61

С  Т  А  Н  О  В  И  Щ  Е

 

 

На Общото събрание на съдиите от Софийския военен съд

по Анализ – доклад на дейността на военните съдилища

в периода 2014 – 2015 г.

 

 

На Общо събрание на съдиите от Софийския военен съд /СВС/, проведено на 04.10.2016 г. беше подложен на обсъждане по същество Анализ – доклад на дейността на военните съдилища в периода 2014 – 2015 г., изпратен за сведение на председателя на съда с резолюция  от 01.08.2016 г. по Писмо изх. № 28.07.2016 г. на председателя на Военно-апелативния съд.

Анализ – докладът на дейността на военните съдилища в периода 2014 – 2015 г. /анализ-докладът/ е изготвен от съдиите от НК на ВКС Елена Авдева и Лада Паунова, с техническото сътрудничество на съдебен помощник Димитър Цончев, в изпълнение на Заповед № 809 от 13.05.2016 г. на председателя на ВКС.

Общото събрание на съдиите от СВС, в свое становище от 15.09.2016 г. е изразило принципната си позиция по констатациите на доклада и неговия тон, за което е сезирана Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Тъй като в СВС реално не е извършвана проверка, за подготовка на настоящото становище по същество на констатациите, съдържащи се в анализ – доклада, с Писмо изх. № 981 от 16.09.2016 г. на председателя на СВС беше изискана от председателя на Военно - апелативния съд /ВАпС/ Заповед № 809 от 13.05.2016 г. на председателя на ВКС. С Писмо вх. № 1310 от 19.09.2016 г. председателят на ВАпС е отговорил, че не разполага с такава заповед, а самият той е бил уведомен за извършвания анализ с писмо на заместник-председателя на ВКС и председател на Наказателната колегия г-жа Павлина Панова.

Заповед № 809 от 13.05.2016 г. бе изискана от председателя на ВКС с Писмо изх. № 1117/29.09.2016 г. на председателя на СВС и същата ни бе предоставена на 03.10.2016 г.

След като се запозна със Заповед № 809 от 13.05.2016 г. на председателя на ВКС и обсъди по същество Анализ – доклад на дейността на военните съдилища в периода 2014 – 2015 г., Общото събрание на съдиите от СВС изразява следното становище:

І. По т. 1 „Основание и цел”:

Не оспорваме, че в рамките на съдебната реформа, ВКС има свободата да търси и избира законосъобразни подходи за постигане на най-добър резултат в правораздавателната дейност, но изготвеният Анализ–доклад на дейността на военните съдилища в периода 2014 – 2015 г. не почива на валидно правно основание, макар авторите му да се позовават на Заповед № 809 от 13.05.2016 г. на председателя на ВКС.

Според Заповед № 809/13.05.2016г. на председателя на ВКС, с оглед необходимостта от извършване на оценка на ефективността на работата на военните съдилища в Република България е възложено извършването на анализ на дейността в периода 2014-2015г., като същият  има за цел да установи цялостната дейност не само на Военно-апелативния съд, но и на военно-окръжните съдилища в страната в посочения период, с акцент върху натовареността на съдилищата на база броя на образуваните дела по вид, по текстове от НК, включени в компетентността на военните съдилища; качеството на работата по делата – постановени съдебни актове по видове, в това число потвърдени, изменени, отменени и основанията за това и срочността на разглеждане на делата и на постановените съдебни актове.  

Заповед № 809 от 13.05.2016 г. на председателя на ВКС не съдържа правно основание нито за нейното издаване, нито за възложения анализ. Нейният предмет е извън правомощията на ВКС и на председателя на ВКС, поради което е нарушен принципът на разделение на функциите между отделните органи на съдебна власт, залегнал в Конституцията на РБ /КРБ/.

Основно правомощие на ВКС, съгласно чл. 124 от КРБ, е да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, а проверката на дейността на органите на съдебната власт се осъществява от Инспектората към Висшия съдебен съвет /чл. 132а, ал. 6 от КРБ/. Този принцип е развит и детайлизиран в Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

Видно от разпоредбата чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗСВ, председателят на ВКС осъществява общо организационно и административно ръководство на ВКС, като извършва лично или възлага на съдия от ВКС проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища в страната. Липсата на законово правомощие на председателя на ВКС да възлага извършването на подобна дейност спрямо окръжни съдилища или съдии, или да възлага извършването на анализ на качеството на постановените актове от отделните съдебни органи, обяснява и липсата на правно основание за издаване на Заповед № 809/13.05.2016г. Качеството на съдебните актове не може да бъде предмет на подобен анализ, тъй като съдебната дейност по делата във връзка с движението им в съдебната фаза на наказателния процес е от компетенцията на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ВСС/. Съгласно чл. 54, т.2 ЗСВ, единствено в правомощията на Инспектората към ВСС е да проверява организацията по образуването и движението на съдебните дела, както и приключването на делата в установените срокове. По отношение на анализа и обобщаването на делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, компетенциите също са единствено в прерогативите на Инспектората на ВСС по аргумент на т.3 от чл. 54 на ЗСВ.  Качеството на съдебните актове не е и не може да бъде предмет на проверка нито от Инспектората на ВСС, нито от Върховния касационен съд, защото качеството на съдебните актове е единствено въпрос на инстанционен контрол на постановения съдебен акт.

Считаме, че подходът в анализ – доклада на ВКС да бъде обърнато „особено внимание“ на отменените актове, е за сметка на потвърдените съдебни актове в съда за 2014 и 2015г. от въззивната и касационна инстанции, а това води до неоснователно игнориране на качествената съдебна дейност на магистратите от СВС. Очевидно целта е компрометиране работата на магистратите по делата. В противен случай, при внимателен и задълбочен анализ на делата през посочения период, би се наложил единственият обоснован извод, че работата на съдиите от СВС не се различава по нищо от работата на съдиите в наказателните отделения към съответните окръжни съдилища.

Тенденциозният подход на изготвяне на анализ-доклада, довел до изведените генерални и необосновани изводи, е пореден опит да се внуши на обществото и професионалната общност, че военните съдилища са репресивни извънредни структури, функциониращи по собствени правила, над и извън закона. Повече от двадесет години всеки опит за съдебна реформа започва и се отчита като успешен с отнемане на правомощия; промяна на подсъдност и реорганизация на военните магистратури, без ясно да се даде отговор какво е мястото на тези органи на съдебна власт.

Военните съдилища, уредени с чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България, са специализирани съдилища с над 130-годишна история. Създадени са и функционират в синхрон с националните правни процедури и международни принципи /т. 5 от Основните принципи за независимост на съдебните органи, утвърдени от ООН на 29.11.1985 г. и ратифицирани от страната ни/. Тяхната специализация се определя единствено от субектите на престъпленията и е законовоопределена в чл. 396 от НПК. Спецификата в броя, вида и характера на разглежданите от СВС дела произтича от законоопределената специална подсъдност на съда, който разглежда и решавакато първоинстанционен наказателен съд дела за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба; гражданските лица на служба в МО, в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана, в Държавна агенция „Разузнаване”, при или по повод изпълнение на службата им, както и за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица.

 Военните съдилища не са извънредни съдилища, а специализирани такива, които в правораздавателната си дейност не се ръководят от някакви особени правила, а от общите процедури по единния Наказателно – процесуален кодекс, който се прилага както за лицата, подсъдни на общите /цивилните/ съдилища, така и за категориите лица, подсъдни на военните съдилища. В състава на военните съдилища влизат правоспособни юристи, с най-малко осем години юридически стаж, назначавани по реда и условията на Закона за съдебната власт, които при осъществяване на своите функции са независими и се подчиняват само на закона. Статутът им е уреден в ЗСВ; абсолютно независими са от Министерството на отбраната /противно на становището, което битува и се поддържа в обществото/, възнаграждението им се определя от ВСС по реда на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ и не е по-различно от възнаграждението за останалите съдийски длъжности на ниво окръжен съд /с изключение на СГС и Специализирания наказателен съд, където възнаграждението е по-високо/. Разглеждането на делата във военните съдилища е публично съгласно чл. 121, ал. 3 от КРБ и този принцип може да бъде ограничаван единствено при наличието на законовите предпоставки на чл. 263, ал. 1 и 2 НПК, която норма е валидна както за общите, така и за военните съдилища. Съдебният процес пред военен съд също се подчинява на общите принципи на наказателния процес – равнопоставеност на страните, състезателност, установяване на обективната истина.  Като една от основните гаранции за точното и еднакво прилагане на закона от страна както на общите, така и на военните съдилища, съгласно чл. 124 от Конституцията, е Върховният касационен съд, който осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

ІІ. По т. 2.„Методика”:

Авторите на анализ-доклада са посочили, че изследването ще бъде извършено както чрез „количествено изследване чрез обработка на статистическа информация”, така и чрез „провеждане на качествено изследване” чрез анализ на потвърдени, изменени и отменени актове и „срочност на разглеждане на делата и на изготвяне на постановените актове”. Така дефинираните методи на изследване по същество изземват чужди правомощия, а именно тези на Инспектората към ВСС, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1-4 от ЗСВ. Функцията по проверка на дейността на органите на съдебната власт, в т.ч. и военните съдилища, е от компетентността на Инспектората и тя се осъществява по законоустановени ред и форма, при спазване на принципите на законосъобразност, обективност и публичност /чл. 40 от ЗСВ/, както и на принципа на случаен подбор на експертите, които да извършват конкретната проверка /чл. 57 от ЗСВ/. 

Наред с това, при последвалото изложение, авторите на анализ– доклада не са се ръководили от предварително определените от самите тях методи. При извършване на дейността и приемане на констатациите си не са ползвали точно предоставената им /видно от посочените на стр. 50 източници/ статистическа информация, не са извършили самостоятелна проверка нито на делата, нито на постановените съдебните актове, поради което направените изводи досежно дейността на СВС са необосновани и не почиват на обективните данни.


       Част от необоснованите констатации досежно дейността на СВС може би се коренят и в обстоятелството, че не са им били предоставени всички  данни от председателя на ВАпС, така както е изисквала  Заповед № 809 от 13.05.2016 г. на председателя на ВКС.

Съгласно заповедта на председателя на ВКС двамата съдии от ВКС е следвало да извършат анализ на цялостната дейност на Военно-апелативния съд и окръжните военни съдилища в периода 2014-2015 г., с акцент върху:

1.Натовареността на съдилищата на базата на броя на образуваните дела по вид и по текстове от НК, включени в компетентността на тези съдилища.

2.Качеството на работата по делата – постановени актове по видове, от тях потвърдени, изменени, отменени и основанията за това.

3. Срочност на разглеждане на делата и на постановяване на съдебните актове.

Съгласно Писмо № 573 от 02.06.2016г. председателят на Военно-апелативния съд е изискал от председателя на СВС определени съдебни актове от СВС за нуждите на заповяданата проверка. Така изисканите съдебни актове /изпратени му на електронен и хартиен носител/ не дават възможност обективно да се установи първият акцент от заповедта на председателя на ВКС – натовареността на СВС, тъй като голяма част от делата остават извън полезрението на проверяващите. Изисканите разпореждания и определения касаят само прекратените съдебни и наказателни производства от съдията-докладчик, както и прекратените съдебни производства в хода на съдебното следствие. От така изисканите и съответно предоставени съдебни актове срочността на разглеждане на делата също не може да бъде обективно установена. Единствено от постановените съдебни актове, без да са проверени съдебните протоколи – от които на практика са видни броят на съдебните заседания и направените от страните искания, не може обективно да се направи извод за срочността на разглеждане на делата.

ІІІ. По т. 3.”Констатации”:

1. Още в част Първа от констатациите на анализ – доклада /стр. 13/ се твърди, че във военните съдилища, в т.ч. в СВС, се образуват дела в противоречие с установените за това правила, „…че след всяко връщане на делото за ново разглеждане, то получава нов номер …”; че „В производствата, образувани като ч.н.д., са включени актове за съдебен контрол в досъдебното производство и разрешение за специални разузнавателни средства”, като по този начин се внушава, че статистиката, водена в тези съдилища, не съответства на разпоредбите на Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС).

Тази констатация, която се съдържа на няколко места в анализ – доклада /стр.13, стр. 35, стр. 38, стр. 48 – в извод 6/ не е съобразена със законовите разпоредби по образуването на видовете дела, уредени с ПАС. Очевидно нейната цел е да се внуши на обществото, че във военните съдилища, в т.ч. и СВС, се извършват манипулации дори относно броя на делата, които се разглеждат, тъй като едва ли дългогодишни съдии от ВКС, каквито са авторите на анализ-доклада, не познават законоустановения ред за образуване и видове дела в първоинстанционните и апелативни съдилища.

В Софийския военен съд делата се образуват и определят по вид, при спазване на нормативните изисквания за това, което обстоятелство може да бъде установено с проверка на място, при познаване на законовите предпоставки за образуване на дела в окръжните и апелативни съдилища. Съгласно чл. 76, ал. 6 от ПАС, когато делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, то се образува под нов номер. Съгласно чл. 76, ал. 8 от ПАС, когато делото е върнато от съдия – докладчик или съдебен състав в хипотезата на чл. 288, т. 1 от НПК, повторно внесеното дело се образува под нов номер. В чл. 76, ал. 1, т. 1, б. „в” от ПАС са посочени случаите, в които се образуват частни наказателни дела. Според същата норма, по всички искания и жалби към съда в досъдебното производство, както и по искания по ЗЕС и ЗСРС се образуват частни наказателни дела.

2. В част Първа от констатациите на анализ – доклада, в раздела „Диференцирани процедури”, авторите, в противоречие на определената от самите тях методика, основаваща се на количествено изследване чрез обработка на статистическа информация” на ползваните според самите тях източници /стр. 50/, са въвели и впоследствие коментирали данни, които не съответстват на статистическите данни за дейността на СВС, предоставени в годишните им отчетни доклади за 2014 и 2015 г.

Така данните, изложени в таблици, находящи се на стр. 15 и 16 от анализ-доклада, досежно броя на производствата по реда на Глави 27, 28 и 29 от НПК за 2015 г. в СВС, не са верни.

Въз основа на така възприетите неверни статистически данни, авторите са достигнали до неверни и необосновани изводи, че „…Статистическите данни сочат на пренебрежимо малък процент производства, проведени по реда на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК. Тази процедура е изключително „непопулярна" в СВС, в който в анализирания двугодишен период има само едно производство по този ред. Няма спор, че диференцираните   процедури   са   насочени   към   ускоряване   на   съдебното производство и облекчаване на процеса на доказване, но тяхното прилагане е в зависимост както от съдебния състав и най-вече от професионалните умения на съдията-докладчик, така и от волята на страните. Поради това, не може да се направи категоричен извод какви са причините двете диференцирани процедури на съкратено съдебно следствие да не се използват в практиката на военните съдилища.” /стр. 17 – 18/, повторени и на стр. 41- 42 от анализ-доклада.

Категорично не сме съгласни с тези констатации по следните съображения:

За 2014 г. в СВС по инициатива на съда по реда на съкратеното съдебно следствие са насрочени 5 бр. дела, което съставлява 13.51 % от постъпилите за разглеждане 37 дела, 9.8 % от подлежащите на разглеждане 51 нохд и 22.73 % от насрочените за разглеждане 22 дела по внесени обвинителни актове. По 4 от тях страните не са дали съгласие за провеждане на тази процедура, което може да се види от протоколите от съдебните заседания.

За 2015 г. в СВС по инициатива на съда по реда на Глава 27 НПК са насрочени 12 дела, което съставлява 37.5 % от постъпилите за разглеждане 32 дела, 27.91 % от подлежащите на разглеждане 43 нохд и 50 % от насрочените за разглеждане 24 дела по внесени обвинителни актове. Три от тях са решени по реда на Глава 27. По 9 дела страните не са дали съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие, като по 3 от тях са внесени и одобрени споразумения за решаване на делото по реда на чл. 384 НПК.

Тези данни, ако бяха изискани, проверени и анализирани от авторите на анализ-доклада, едва ли биха обосновали извода им за „липса на активност на съдията–докладчик след преценка на материалите по досъдебното производство да насрочи делото по реда на диференцирана процедура.”.

Едва ли може да се говори за „непопулярност” на процедурата и „липса на активност на съдията-докладчик” /стр. 41/, тъй като общо за периода 2014 – 2015 г. по инициатива на съда за разглеждане по Глава 27 НПК в СВС са били насрочени 17 дела, което съставлява 24.64 % от постъпилите за разглеждане 69 дела, 18.06 % от подлежащите на разглеждане 94 нохд и 36.96 % от насрочените за разглеждане 46 дела по внесени обвинителни актове.

При анализ на този показател следва да се има предвид, че разглеждането на делото по диференцираната процедура по Глава 27 НПК, в която и да е от двете и хипотези, зависи изцяло от волята на страните и при липса на съгласие за провеждането й, тя не може да бъде развита, независимо от „професионалните умения на съдията докладчик”.

От действителния анализ на делата, в т.ч. обвинителните актове и разпорежданията на съдиите-докладчици и протоколите от проведените съдебни заседания, както и от гореизложените данни /които са посочени и в годишните отчетни доклади на съда/, може да се установи, че съдиите от СВС познават добре и се стремят да прилагат активно диференцираната процедура на Глава 27 от НПК и в двете и хипотези, доколкото това е възможно.

Видът и характерът на повечето от внесените за разглеждане дела в съда обаче, не предпоставят съгласие от страните за провеждане на процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК, а още по-малко тази по чл. 371, т. 2 от НПК. 

Наред с това, ако действително се изследват причините за „непопулярността” на процедурата не само в СВС, но и в останалите съдилища, щеше да се направи изводът, че след законодателната промяна от 2009 г., когато се промени наказуемостта при провеждане на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК и се обнародва нормата на чл. 58а от НК, делът на делата, свършени по този ред, значително е намалял.

Същите бегли констатации и произволни изводи са направени и в т.нар. „Част втора Качествено изследване”, в раздела „Производства по реда на Глава 27 от НПК /стр. 41 – 42/ от анализ-доклада, поради което изложените по-горе възражения не следва да се повтарят.

В допълнение към изложеното - на стр. 41 от доклада е констатирано, че  Не могат да бъдат направени изводи и за това, чия е била инициативата за диференцирана процедура. Само от два акта е видно, че провеждането на съкратено съдебно следствие е инициирано от съдията-докладчик на основание чл. 248, ал. 2, т. 4 от НПК.”, което сочи, че реална проверка и анализ на дейността на съда по приложението на Глава 27 от НПК не е извършвана от авторите на анализ – доклада, тъй като ако такава беше извършена, то от разпорежданията на съдиите-докладчици и протоколите от съдебните заседания по делата е видно кой е инициирал производството и как се е развило то.

 Досежно констатацията, изведена в същия раздел, стр. 41, че „Не може да бъде проверено и правилното приложение на последиците от съкратено съдебно следствие с признание на фактите от подсъдимия във връзка с наказанието, понеже в съществената си част производствата са приключили или с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, или с прилагане на давността.”, при извършване на един цялостен, обективен и непредубеден  анализ, щеше да се установи, какъв е видът и характерът на делата и при какви предпоставки обвиняемият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, за да може да се развие успешно производството по чл. 371, т. 2 НПК.

Невярно е и твърдението, че „…В разговор с председателя на Софийския военен съд той изрази мнение, че съдиите се въздържат от иницииране на съкратени съдебни следствия, тъй като това води до неблагоприятни изводи за тяхната натовареност предвид въведената от ВСС точкова система за определянето й.” /стр. 17/.

В разговор, проведен в кабинета на председателя на ВАпС полк. Фикиин, в негово присъствие, председателят на СВС е споделил пред г-жа Авдева и г-жа Паунова, че голям брой от делата в СВС са с фактическа и правна сложност и значим обществен интерес; че съдиите-докладчици служебно инициират предварително изслушване по Глава 27 НПК, но в повечето случаи страните не дават съгласие за това, а предпочитат да осъществят правата си в триинстанционното производство. Запитал е проверяващите дали считат, че новите Правила за оценка на натовареността на съдиите, приети от ВСС на 16.12.2015 г., изм. и допълнени на 24.03.2016 г., в които са предвидени коригиращи коефициенти за намаляване на първоначално определения коефициент за тежест на делото при разглеждането му по реда на чл. 371, т. 2 НПК, биха стимулирали съдиите да разглеждат делата по този ред, след като така им се намаляват индексите за индивидуална натовареност, които ще са в основата за атестациите им.

В подкрепа на изложеното са и данните в становището ни относно насрочените и съответно решените по реда на Глава 27 НПК дела за проверявания период 2014 – 2015 г.

3. Почаст Първа от констатациите на анализ – доклада, в раздела „Натовареност на съдилищата на база щат и действителна натовареност”:

Не оспорваме констатациите за натовареността на военните съдилища – те почиват на статистическите данни.

Същевременно, въпреки твърденията на авторите на анализ–доклада /стр. 19/, че липсват данни за натовареността на окръжните  съдии, правораздаващи в наказателни отделения през 2014 г., както и че „липсват данни за отработените човекомесеци за 2014-2015 г. от съдиите, правораздаващи в наказателни отделения на апелативните и окръжни съдилища …”, отново се прави съпоставка и се извежда извод, че „…средната натовареност на военните съдии е значително по-ниска от тази на наказателните съдии в останалите съдилища. За апелативната инстанция тя е четири пъти, а в окръжната инстанция - два пъти по-ниска от средната за страната, дори с отчитане на ръст на постъпили дела през 2015 г.”.

При извършване на един пълен, обективен и непредубеден анализ, следва да се вземат предвид няколко обстоятелства. На първо място -публикуваните до настоящия момент анализи на степента на натовареността на органите на съдебната власт не отразяват обективно натовареността на магистратите в отделните нива и звена в съдебната власт, тъй като се ограничават единствено в количествен критерии – общ брой дела. Не е извършван действителен анализ на вида на тези дела – наказателни, граждански, търговски, фирмени или административни ли са те; не е отчитана и фактическата и правна сложност на тези дела. Този единствен количествен подход води до неравностойност по отношение на едни органи на съдебната власт спрямо други, тъй като са поставени на съпоставка по същество несъпоставими /дори количествено/ показатели. Изцяло е игнорирана специалната подсъдност на отделни звена в съдебната система и те са приравнявани единствено по количествени критерии на общите такива. По този начин, военните съдилища, на които са подсъдни единствено наказателни дела, и то като първа инстанция, са съпоставени неравностойно с общите съдилища, които разглеждат както наказателни, така и други видове дела. За да бъде показателят „натовареност” обективно оценен следва постъплението на делата във военните съдилища, като наказателни такива, да се съпостави с постъплението на същия вид дела в наказателните отделения на останалите съдилища от същото ниво.

За да бъде извършен прецизен анализ на степента на натовареност на отделните органи на съдебната власт, следва да се анализира и тяхната законовоопределена подсъдност, която преди всичко предопределя и тяхната степен на натовареност.

Съдиите от СВС многократно сме поставяли въпроса за натовареността на съда като количествен показател /тъй като очевидно единствено той се изследва/ и сме правили предложения за преодоляване на проблема, включително и чрез обосновани предложения за законодателни промени в насока на разширяване на подсъдността. Както преди, така и сега имаме ясна позиция и становище относно военното правораздаване, структурата, предмета на делата, като изразяваме своята готовност да участваме в професионален дебат по тази тема, както и да предоставим мотивирано становището си.

4. По част Първа от констатациите на анализ – доклада, в раздела Резултат от делата и съотношение между присъди, споразумения и разпореждания по чл. 249-250 НПК”:

Такъв анализ изобщо не е направен, видно от изложеното. Очевидно авторите не са ползвали дори предоставените им източници /стр. 50/.

Същевременно, на стр. 24 от анализ – доклада, наред с неверните изводи досежно броя дела, решени по диференцираните процедури, се съдържа и абсолютно голословният извод, че „Бройката на делата, които са върнати в предходна процесуална фаза, обаче, не дава основание за стабилни изводи, като от една страна, може да насочи към некачествено проведено разследване, но от друга страна, може да е отражение на непълноценно осъществяване от съдията-докладчик на правомощията му по контрол за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.”.

Доколкото представеният материал от двамата съдии от ВКС има претенциите да се нарича „анализ”, то е недопустимо в него да се съдържат предположения, базирани единствено на неизследвани хипотези. Очевидно, че изобщо не е извършвано изследване на делата, по които са били прекратени съдебните производства и са били върнати на прокуратурата за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

5. По Част втора. Качествено изследване, в раздела „Анализ на постановените съдебни актове”:

5.1. На стр. 26, като изходни данни за анализ на дейността на СВС, авторите се позовават на следните данни за обжалвани и протестирани през периода 2014 – 2015 г. актове: Военен съд - София - обжалвани - 77 бр., потвърдени - 33 бр., изменени - 8 бр., отменени - 11 бр. От производствата по обжалване 24 бр. са висящи. Едно производство е прекратено поради оттегляне на протеста.”.

Тези изходни данни, възприети от авторите на анализ - доклада не са верни.

За периода 2014-2015 г. са обжалвани 81 съд.акта, постановени от СВС, от които 71 бр. по свършени през периода дела и 10 бр. по дела, свършени през предходен период. Към 31.12.2015 г. са потвърдени 38 акта, изменени 8 бр. и отменени – 13 бр. Едно производство е прекратено поради оттегляне на протеста. От инстанционен контрол не са върнати 21 бр. Към 30.06.2016 г., както се твърди на стр. 28, че са взети данни – от инстанционен контрол са върнати още 10 дела. Така от 81 съд.акта общо са потвърдени 44 съд.акта, изменени – 10 бр. и отменени – 15 бр. Едно производство е прекратено поради оттегляне на протеста. 11 дела не са върнати от инстанционен контрол.

5.2. На стр. 27 е направена необоснована констатация: „От тях е видно, че през 2014 г. са потвърдени от последна инстанция 37.66% от обжалваните дела, изменени са 7.79%, а изцяло отменени - 23.38%.”, като същевременно в анализ – доклада липсва отделна информация за 2014 г., поради което не може да се проследи достоверността на направената констатация. Съдържащата се в доклада таблица е обобщена и обхваща периода 2014 – 2015 г.

5.3.Неясна и необоснована е и констатацията, изложена на стр. 28, а именно:При изготвяне на статистическата база на този много важен критерий за оценка на ефективността на изследваните съдебни звена възникна технически проблем, който е уместно да се включи в изложението.

В отчетните доклади и анализи на съдилищата процентът на коригираните актове /изменени и отменени/ се изчислява на база постановени актове през отчетната година, включително такива по дела, приключили през предходната. За илюстрация - в доклад на Софийския военен съд за отменени и изменени съдебни актове е посочено, че през 2014 г. са обжалвани и протестирани 51 бр. съдебни акта, от които 41 бр. по дела, свършени през 2014 г., и 10 бр., свършени през предходен период. След това цифрите на отменените и изменени актове през 2014 г. са отнесени към този общ брой обжалвани присъди и определения с уговорката, че 35,3% от тях са с неясен краен изход, тъй като не са се върнали от инстанционна проверка.”.

Не може да се разбере какво не им е ясно на авторите на анализ – доклада. Към обжалваните дела, свършени през една календарна година, се прибавят обжалваните дела, свършени през предходната календарна година, които не са се върнали от инстанционен контрол. А тези 35.3 % са делът на невърнатите от инстанционен контрол 11 дела през 2014 г. спрямо обжалваните дела. Това е описано подробно и ясно във всичките годишни отчетни доклади на съда за последните десет години. Още повече, че в годишните отчетни доклади на СВС са посочени данни за процентното съотношение на обжалвани дела, отменени, изменени и потвърдени съдебни актове както спрямо общо обжалваните през периода /в т.ч. и невърнатите от инстанционен контрол/, така и спрямо тези, чиято инстанционна проверка е приключила. Това може да се установи с цялостен прочит на годишните доклади, които авторите твърдят, че са ползвали при изготвянето на анализ–доклада. Годишните отчетни доклади са предоставяни на ВСС и ВКС и до този момент не е имало възражения по изготвянето им. Авторите на анализ–доклада също работят по този метод, макар да не се ангажират с процентни съотношения на обжалваните дела и съответно резултатите от инстанционния контрол спрямо общо решените за периода.

Последвалото обяснение че „Този подход, макар да има обяснение в цикъла на разглеждане на делата, който не приключва с края на календарния статистически сегмент, оказва влияние върху обективността на заключенията за качеството на правораздаването.” също не внася яснота в констатацията.

За изясняване на „констатираното” не допринася и изложеното на стр. 28: „Ето защо, с настоящия анализ се прави опит за актуализиране на информацията за приключване на проверките по разгледаните и обжалвани през 2014 и 2015 г. дела. Изготвените таблици са базирани на данни от военните съдилища към периода на изготвяне на доклада - м.06.2016 г., макар отново да се установи значителен процент незавършени /висящи/ производства. От тук става ясно, че макар да не са посочени сред източниците на информация в стр. 50, авторите са разполагали и със статистическа информация, изготвяна от съдилищата в края на шестмесечието и предоставяна на ВСС и въпреки това, не са съобразили изходните си данни с нея.

5.4. Необоснован е и изведеният на стр. 28 от анализ – доклада извод, чеГолемият относителен дял на изменени и особено на отменени съдебни актове е лош атестат за ефективността на дейността на военните съдилища.”.

От изложението на авторите не е ясно този „голям относителен дял” от какво е – от постановените актове; от подлежащите на обжалване; от обжалваните или от тези, актове, спрямо които инстанционният контрол е приключил. Така изведеното съждение, освен че е неясно, не почива и на обективните данни за СВС.

За периода 2014 – 2015 г. от обжалваните 81 съд.акта на СВС общо са потвърдени 44 съд.акта, изменени – 10 бр. и отменени – 15 бр. Едно производство е прекратено поради оттегляне на протеста. 11 дела не са върнати от инстанционен контрол.

От тези данни е видно, че за периода са потвърдени 63.77 % от проверените по реда на инстанционния контрол съдебни актове; изменени са 14.49 % и са отменени 21.74 % от проверените по реда на инстанционния контрол съдебни актове.

Очевидно делът на потвърдените съдебни актове, постановени от съдиите от СВС, спрямо проверените по инстанционен ред, е значително по-голям.

В тази връзка следва да се отбележи, че не е ясно коя е базата за сравнение, спрямо която е преценено, че делът на отменените съдебни актове е „голям”. Съпоставима статистика в национален мащаб по показател „качество на съдебните актове” липсва. Доколкото обаче материалът има претенциите да е „анализ”, както е и възложено според заповедта на председателя на ВКС, то данните за обжалвани, изменени, отменени и потвърдени съдебни актове би следвало да се съпоставят и анализират спрямо същите данни на останалите наказателни отделения на окръжните съдилища. Това е особено важно и с оглед обосноваността на първия и третия от генералните изводи, направени от авторите на стр. 48 от анализ-доклада, а именно, че: ”ефективността на анализираните структури в общата картина на съдебната карта е незадоволителна …” и че „стабилитетът на постановените актове е незадоволителен …”.

нагоре up
© 2008 Софийски военен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg