СТАНОВИЩЕ на Общото събрание на съдиите от Софийския военен съд по Анализ–доклад на дейността на военните съдилища в периода 2014 – 2015 г. Част II.

5.5. Считаме, че с последвалото изложение, авторите на анализ-доклада излизат както извън обема на възложеното им със заповедта на председателя на ВКС, така и надхвърлят правомощията си на съдии във ВКС, като правят констатации по качеството на съдебната дейност по конкретни, тенденциозно подбрани казуси, някои от които са медийно популярни, а по някои от тях все още не са постановени стабилни съдебни актове.

В подкрепа на необоснованите си изводи за качеството на работата на СВС в анализ-доклада избирателно са цитирани няколко наказателни производства, без обаче да се проследи пълно, непредубедено и обективно тяхното развитие и да се дефинират ясно причините за продължителността на наказателните производство.

5.5.1. По к.н.о.х.д. № 98/2015 г.

 На стр. 30 – 31 е изложено следното:„По к.н.о.д. № 98/2015 г. /известно като казуса „Анчови”/ Софийският военен съд като първа инстанция оправдал подсъдимите по обвиненията за въоръжен грабеж и изнасилване. Военно -апелативният съд потвърдил присъдата. ВКС отменил това решение и върнал делото на въззивната инстанция. След ново разглеждане оправдателната първоинстанционна присъда отново била потвърдена. ВКС повторно отменил въззивния съдебен акт и върнал делото на предходната инстанция. При трета въззивна процедура, апелативният съд отменил първоинстанционната присъда частично и прекратил делото в тази част поради изтекла абсолютна давност. В останалата оправдателна част присъдата била потвърдена. При поредната касационна проверка, ВКС заключил, че и при третото разглеждане на делото въззивната инстанция е дерогирала императивните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, задължаващи я да вземе необходимите мерки за осигуряване разкриването на обективната истина и да изследва всестранно и пълно релевантните обстоятелства. По този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, възпрепятствало го да вземе безпристрастно и обосновано с доказателства решение. За да разреши казуса, касационният състав провел въззивно съдебно следствие, в рамките на което изслушал заключенията на съдебно-психиатрични експертизи за пострадалите, няколко експертизи за ДНК анализ на веществени доказателства, както и показанията на редица свидетели, т.е. използвал процесуален инструментариум, принципно присъщ на инстанциите по фактите, които бил принуден да замести. Съставът на ВКС установил, че указанията от предходните касационни проверки не са били изпълнени в пълнота от въззивния съд. Констатирани са позоваване на доказателства, които не са събрани по реда на НПК, и необоснованост на изводите за надеждност на показанията на пострадалите. В заключение касационният съд отменил въззивното решение и постановил присъда, с която признал шестимата подсъдими за виновни в извършване на въоръжен грабеж в особено големи размери и наложил на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от десет години, както и да заплатят на пострадалите обезщетение за понесените имуществени и неимуществени вреди.

По делото е установено, че Софийският военен съд е сезиран през 2007 г., а последното въззивно решение е постановено през 2014 г., т.е. седем години процесът се е развивал преимуществено в процедури, непосредствено свързани с дискрецията на военните съдилища - срок, който силно впечатлява предвид установената бързина на правораздаване в тези структури. Заедно с предходните периоди на разследване и разглеждане на делото, от момента на деянието до постановяване на окончателния съдебен акт изминали осемнадесет години.”.

Процесуалната история на казуса „Анчови” е следната:

Досъдебно производство № 575 от 02.03.1998 г. по описа на Столична следствена служба /впоследствие сл.дело № 165/2001 г. по описа на Столична следствена служба/ е образувано на 31.01.1998 г. по Преписка ЗМ № 342 на ІІ-ро РПУ - град София срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. чл. 198 от НК, извършено на 31.01.1998 г.

         На 16.07.2003 г. Следствено дело № 165/2001 г. е изпратено на СГП с обвинително постановление срещу седем лица.

         На 28.08.2003 г. СГП е внесла делото в СГС  с обвинителен акт срещу обвиняемите: Д.Л.Д. - за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; П.В.С. - за престъпление по чл.199, ал.2, т. 3, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; Б.И.М. - за престъпление по чл.199, ал. 2, т.3, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 НК и по чл.152, ал.1, т.2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК; Д.А.Н. - за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК; И.П.Р. - за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК; Б.Б.М. - за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и Ц.Д.Н. - за  престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

         С разпореждане от 30.09.2003 г. на съдия-докладчик е разпоредено НОХД № 2353/2003 г. по описа на СГС, НК, 12-ти състав, делото да се разгледа в открито съдебно заседание на 11.12.2003 г., но поради заболяване на  председателя на състава, делото е отсрочено за 12.02.2004 г.

Делото е разгледано на 12.02.2004 г. от Софийски градски съд – наказателно отделение, 12-ти състав от двама съдии и трима съдебни заседатели. Поради неявяване по уважителни причини на подсъдимия Р., пострадалата Н.Г. и защитникът на подсъдимия Н., ход не му е даден и същото е отложено за 19.03.2004 г.

При разглеждането на делото на 19.03.2004 г. не е даден ход, тъй като не са се явили защитникът на подсъдимия С., подсъдимият Р. и защитникът му. Делото е отложено за разглеждане на 29.04.2004 г.

На 29.04.2004 г. не му е даден ход поради неявяване на защитника на подсъдимия Р., на когото е указано, че евентуално ще му се назначи служебен защитник. Разглеждането на делото е отложено за 18.05.2004 г.

На 18.05.2004 г. ход на делото не е даден поради заболяване на подсъдимия Н., който е бил уведомен, че следва да представи доказателства за това. Делото е отложено за разглеждане за 18.06.2004 г.

         На 18.06.2004 г. е даден ход на делото, като пострадалите са конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Проведено е съдебно следствие с разпит на подсъдими и експерти. Делото е отложено за разглеждане за 24.09.2004 г. за разпит на неявили се свидетели и експерти и допуснат нов свидетел.

         На 24.09.2004 г. не е даден ход на делото и е отведен защитник на двама от подсъдимите, които евентуално биха могли да имат противоречиви интереси. Делото е отложено за разглеждане за 13.12.2004 г.

         На 13.12.2004 г. ход на делото не е даден, тъй като не се е явил подсъдимият С., който е задържан под стража по друго дело. Делото е отложено за 20.01.2005 г.

         На 20.01.2005 г. ход на делото не е даден, тъй като не се е явил съдебен заседател, който разглеждал друго тридневно НОХД. Делото е отложено за 04.03.2005 г., който впоследствие е обявен за почивен ден и е отсрочено за 12.03.2005 г.

         На 12.03.2005 г. ход на делото не е даден, тъй като поради заболяване на съдебен заседател и е отложено за 25.04.2005 г.

         На 25.04.2005 г. е даден ход на делото и е проведено съдебно следствие за разпит на вещи лица, свидетели включително и пострадалите свидетели. Делото е отложено за разглеждане за 12.07.2005 г. за събиране на нови доказателства, разпит на допуснат нов свидетел.

         На 12.07.2005 г., поради смърт на подсъдимия Р.; неявяване на двама граждански ищци и частни обвинители и защитника на подсъдимия Н. делото е отложено за разглеждане за 21.10.2005 г.

         На 21.10.2005 г. делото е отложено за 29.11.2005 г. поради заболяване на защитника на подсъдимия Д.

         На 29.11.2005 г. е даден ход на делото и са разпитани свидетели и извършени очни ставки. Делото е отложено за 20.12.2005 г. за разпит на допълнително допуснати свидетели и изискване на писмени доказателства.

         На 20.12.2005 г. ход на делото не е даден и то е отложено за разглеждане за 05.01.2006 г. поради заболяване и неявяване на подсъдимия Н. 

         На 05.01.2006 г. не е даден ход на делото и то е отложено за разглеждане за 19.01.2006 г., поради заболяване на подсъдимия Н. Определена е резервна дата за разглеждане на делото за 24.01.2006 г.

         На 24.01.2006 г. е даден ход на делото и са разпитани свидетели и експерти. При откриване на съдебното заседание защитникът на подсъдимия Д.Л.Д. е представил служебна бележка, издадена на 19.01.2006 г. от СДВР – МВР, от която е видно, че подзащитният му е била служител на СДВР – МВР от 02.03.1994 г. до 11.08.1998 г. и е поискал да изиска официална справка дали на 31.01.1998 г. подсъдимият Д. е бил на работа, с кой автомобил, марка, държавен контролен номер; с кой колега е бил автопатрул; в коя част на София е бил на работа и  имената, адреса и призоваване като свидетел на този негов колега. Делото е отложено за разглеждане за 18.05.2006 г. за изготвяне на назначена експертиза и СГП да представи веществените доказателства по делото.

         На 18.05.2006 г. е даден ход на делото и съдът е докладвал постъпилата справка от МВР, че подсъдимият Д. е бил полицай на сержантска длъжност към датата на извършване на деянието. Становището на прокуратурата е било, че делото е подсъдно на Софийския военен съд и съдебното производство пред Софийски градски съд следва да бъде прекратено. Въпреки това разглеждането на делото е отложено за 22.06.2006 г., поради неявяване на подсъдимия М.

         На 22.06.2006 г. не е даден ход на делото поради заболяване и неявяване на подсъдимия М. и на защитник и е отложено за 28.07.2006 г. Поради служебни ангажименти на член от съдебния състав делото е отсрочено за 15.09.2006 г.

         На 15.09.2006 г. с определение, на основание чл.288 т.2 от НПК, състав на СГС, разглеждащ делото, е прекратил съдебното производство по НОХД № 2353/2003 г.  и е изпратил делото по подсъдност на Военно окръжен прокурор - град София, тъй като към момента на извършване на деянието подсъдимият Д. е бил сержант в МВР /обстоятелство, което е било известно на състава, разглеждащ делото още през м. януари 2006 г./.

         НОХД № 98/2007 г. е образувано в Софийски военен съд по внесен на 18.07.2007 г. обвинителен акт срещу бивш сержант от МВР Д.Л.Д. и още пет граждански лица за това, че около 19.00 часа на 31.01.1998 г. в с. Ч., обл. Софийска, са извършили престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1 от НК.

         На 28.08.2007 г. съдия-докладчикът е повдигнал спорза подсъдност между СВС и СГС и делото е изпратено на ВКС за решаване на спора.

         С Определение № 130 на 24.10.2007 г. по дело № 559/2007 г. ВКС е постановил, че делото е подсъдно на СВС и го е изпратил за разглеждане, за решаване по същество. Делото е върнато в съда на 26.10.2007 г.

         С разпореждане на съдия-докладчик при СВС от 03.12.2007 г. делото е насрочено за разглеждане по същество на 20 и 21.02.2008 г.   По делото са 6 /шест/ подсъдими и 4 граждански ищци и частни обвинители.

Първото съдебно заседание е било проведено на 20.02.2008 г. На трима от подсъдимите не са се явили защитниците, а подсъдимите са държали на тях. Съдът е наложил глоба от по 500 лева на всеки един от защитниците и писмено е уведомил САК за процесуалното им поведение. Делото е отложено за 15 и 16.04.2008 г.

На 15.04.2008 г. делото е разгледано и са разпитани част от подсъдимите, явилите се експерти, пострадалите свидетели, които са конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото. На 16.04.2008 г. съдът е допуснал допълнителните доказателствени искания на страните за разпит на посочените от тях свидетели и съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия С. Делото е отложено за 12.05.2008 г.

В съдебно заседание, проведено на 12.05.2008 г., по делото не е изготвена и представена съдебнопсихиатричната експертиза за подсъдимият С., назначена в с.з. от 15.04.08 г. Същото така  подсъдимият Н. е ангажирал нов защитник, който е направил искане в съдебно заседание делото да бъде отложено, тъй като не се е запознал с материалите по делото. Поради тези причини делото е отложено за 23.07.2008 г.

В съдебно заседание на 23.07.2008 г. е представена изготвената  съдебнопсихиатрична експертиза за подсъдимия С. Заключението на експертизата е, че същият не е в състояние да участва в съдебното производство, тъй като страда от параноидна шизофрения.  С оглед заболяването на подсъдимия, по искане на прокурора, е назначена петорна съдебнопсихиатрична експертиза и делото е отложено за 10.11.2008г.

В съдебно заседание на 10.11.2008 г. е представена петорната съдебнопсихиатрична експертиза, съгласно която подсъдимият С. страда от параноидна шизофрения и следва разкриване на процедурата по реда на чл. 89 б.”б” от НПК за стационарното му лечение. По искане на страните делото  е спряно на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 25, т. 1, пр. 1-во от НПК.

 С разпореждане от 16.02.2010 г. съдията-докладчик  е възобновил  съдебното производство, тъй като с Писмо вх. № 1520/04.12.2010 г. на СРС съдът е бил уведомен, че на подсъдимия С. е проведено лечение. Делото е насрочено за разглеждане за 31.03.2010 г.

В съдебно заседание на 31.03.2010 г. не е даден ход поради неявяване на двама от подсъдимите. Подсъдимият Н. е бил задържан в ареста на бул.„Г. М. Димитров”, а  подсъдимият  М. е бил обявен за общодържавно издирване от директора на Затвора - град София, тъй като не се завърнал след отпуск. На подсъдимия С. е назначена нова петорна съдебнопсихиатрична експертиза. Делото е отложено за  02.06.2010 г.

В съдебно заседание на 02.06.2010 г. не се е явил подсъдимият М. - обявен за общодържавно издирване и  делото е отложено за 12.08.2010 г.

 На 12.08.2010 г. не е даден хода на делото поради неявяване на двама от подсъдимите – М., който е обявен за общодържавно издирване, и С. - по здравословни причини. Съдът е отложил делото за 27.10.2010 г., за която датата е постановил подсъдимият С. да бъде принудително настанен за едномесечно наблюдение от органите на МВР в Клиниката по психиатрия към ІV-ти километър, а за подсъдимия Б.М. - да се направи запитване до СДП - Сектор „Издирване” относно резултатите от същото.

В съдебно заседание на 27.10.2010 г. не са се явили подсъдимите Д.Н. и Б.М. Първият е обявен за общодържавно издирване. Делото е отложено за 26.11.2010 г.

На 17.11.2010 г., с Писмо рег.№ 50465/12.11.2010г. на СДВР - МВР съдът е уведомен, че подсъдимият  Б.Б.М. е задържан на 11.11.2010 г. и е приведен в Затвора - град София.

 В съдебно заседание на 26.11.2010 г. не се е явил подсъдимият Н. Защитникът му е заявил, че същият е имал мярка за неотклонение „Домашен арест” по друго дело и служителите на МВР не са били уведомени да бъде доведен в съдебното заседание. Не се е явил и подсъдимият Н. Делото е отложено за 26 и 27.01.2011 г., като е постановено подсъдимият Н. да бъде доведен от органите на МВР и е изискана справка от РПУ - МВР по изпълнение на мярката му за неотклонение „Домашен арест” по другите му дела и каква е причината за неявяването му по делото в СВС.     

В съдебно заседание на 26.01.2011 г. не е даден ход на делото поради неявяване по здравословни причини на защитника на подсъдимия Н. Делото е отложено за 11 и 13.04.2011 г.

На 11.04.2011 г. не е даден ход на делото, поради неявяване на защитника на подсъдимия Д.Н и е отложено  за 27 и 28.05.2011 г.

На 27.05.2011 г. не е даден ход на делото поради заболяване на подсъдимия Д.А.Н. и  същото е отложено за 15.07.2011 г.

На 15.07.2011 г. е даден ход на делото. Разпитани са  явилите се свидетели. Делото е отложено за 14.10.2011 г. поради изискване на справки и призоваване на неявили се свидетели.

На 14.10.2011 г. е даден ход на делото, поради  неявяване на защитник по здравословни причини. Делото е отложено за 04.11.2011 г.

На 04.11.2011 г.  е даден ход на делото, тъй като не се явяват двама от подсъдимите поради следните обстоятелства:  по сведение на защитника на подсъдимия С. същият имал взета постоянна мярка за неотклонение ”Задържане под стража” в ареста на гр. Варна, а по сведение на защитника на подсъдимия Д.Н., той бил катастрофирал в гр. Варна. Делото е отложено за 08 и 09.12.2011 г., като съдът е постановил да се изискат справки за двамата подсъдими.

На 08.12.2011 г. не са се явили подсъдимият Д.А.Н. - обявен за общодържавно издирване чрез органите на МВР и защитникът на подсъдимия С. - по здравословни причини. Делото е отложено за 06 и 07.03.2012 г.

С разпореждане от 07.02.2012 г. на съдия-докладчика на всички подсъдими по делото е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство – резервен защитник, като делото е насрочено за разглеждане на 06 и 07.03.2012 г.

В съдебно заседание на 06.03.2012 г. не са се явили подсъдимият Д.А.Н. и защитникът му. Явили са се всички останали страни. Ход на делото е даден и същото е разгледано задочно по отношение на подсъдимия Д.А.Н., който не е бил издирен.

          На 07.03. 2012 г.  съдът се е произнесъл със съдебен  акт.    

Присъдата е обжалвана и протестирана пред ВАпС и с Решение № 36/17.07.2012 г. по ВНОХД № 31/2012 г. по описа на ВАпС е потвърдена.

           Решението е обжалвано и протестирано и с Решение № 606/21.03.2013 г. по касационно дело № 1746/2012 г. е отменено, а делото  върнато на ВАпС за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

          С Решение № 25/25.07.2013 г. по ВНОХД № 22/2013 г. по описа на ВАпС е потвърдена Присъда №  98/2012 г.

          Решението е обжалвано и протестирано и с Решение № 568/02.01.2014 г. по касационно дело № 1918/ 2013 г. е отменено. Делото върнато на ВАпС за ново разглеждане от друг състав.

          С Решение № 21/24.11.2014 г. по ВНОХД № 2/2014 г. по описа на ВАпС е отменена Присъда № 98/2012г. в частта, с която подсъдимият Б. И.М. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението му по чл.152, ал.1 т.2, вр.чл.20, ал.4 от НК  и наказателното производство е прекратено в тази му част на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК – поради настъпила абсолютна давност. В останалата и част присъдата е потвърдена.

         Решението е обжалвано и протестирано пред ВКС, който е отменил Решение № 21/2014 г. на ВАпС и е постановил нова Присъда № 87/18.04.2016 г. по касационно НОХД № 98/2015 г. по описа на ВКС, влязла в сила на 18.04.2016 г., с която е признал подсъдимите за виновни и е осъдил всеки един от тях  на по 10 години лишаване от свобода.

От изложеното е видно, че ДП № 575 от 02.03.1998 г. по описа на Столична следствена служба /сл.дело № 165/2001 г. по описа на Столична следствена служба/ е образувано на 31.01.1998 година. 5 години по-късно делото е внесено в СГС с обвинителен акт, където съдебното производство е продължило повече от 3 години. Делото е постъпило в СВС 9 /девет/ години след образуване на досъдебното производство.

Считаме, че продължителността на разглеждане на делото се дължи на независещи от Софийския военен съд причини.  

 

5.5.2. к.н.о.х.д. № 897/2015 г. ВКС

На стр. 31 е изложено следното: По к.н.о.д. № 897/2015 г. ВКС отново се е произнесъл след отменителни касационни решения, едно от които поради абсолютно процесуално нарушение, допуснато от предходната инстанция - незаконен състав. Върховната инстанция отменила решението на Военно-апелативния съд и изменената с него присъда на Софийския военен съд, по силата на което на подсъдимия не било наложено наказание поради изтекла давност. С новата присъда ВКС признал подсъдимия за виновен в извършването на убийство като лице от състава на полицията и го наказал с лишаване от свобода за срок от седем години.

В този казус ВКС е отправил критика към обосноваността на фактическите изводи на доказателствената дейност на предходните инстанции и посочил липсата на доказателствена подкрепа на заключението за проявена от подсъдимия непредпазливост. И в този случай се наложило да се обсъди на плоскостта на смекчаващите обстоятелства продължителния срок на наказателно преследване, което продължило седемнадесет години.”.

Процесуалната история на наказателното производство е следната:

Досъдебното производство е образувано на 02.12.1998 г.

На 06.07.2000 г. в СВС е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А.А.В. и е образувано НОХД № 273/2000 г.

На 14.12.2000 г. е обявена присъда, като В. е бил осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при „общ“ режим.

С решение на ВАпС от 29.06.2001 г. първоинстанционната присъда е била отменена и делото е върнато на военния прокурор за доразследване.

Впоследствие ВОП – София с прокурорски постановления в продължение на 9 години 13 /тринадесет/ пъти е съставяла постановления за прекратяване на наказателното производство. Тези постановления са били отменяни от СВС и съответно определенията – потвърждавани от ВАпС.

Нов обвинителен акт със същия подсъдим е внесен на 19.11.2011 г. – образувано е НОХД № 00272/2011 г. С разпореждане на съдията-докладчик делото е върнато за доразследване.

На 04.04.2012 г. е внесен нов обвинителен акт и е образувано - НОХД № 0080/2012 г. с подсъдим лейт. А. А. В. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, вр. чл. 115 от НК.

Делото е решено в СВС на 06.12.2012 г. с присъда, с която  подсъдимият А.А.В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 2, предложение 3 - то и чл. 54 от НК, като е осъден на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, ефективно. С присъдата подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1 - во, алт. 2 - ра, във вр. с чл. 115 от НК.

Присъдата е обжалвана и протестирана. Делото е изпратено на ВАпС с Писмо изх. № 2 – 001 от 23.01.2013 г. С Решение № 009/02.04.2015 г. по НОХД № 006/2013 г. на ВАпС е изменена, като деянието на подсъдимия е преквалифицирано от престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НК, в такова по чл. 123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. На основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от НК не му е наложено наказание, поради изтекла давност.

С Присъда № 333/16.09.2015 г. по НОХД № 897/2015 г. на ВКС Решението на ВАпС и изменената с него присъда на СВС са отменени в наказателно осъдителната им част и подсъдимият е осъден на 7 /седем/ години лишаване от свобода на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 НК (изменен), вр. с чл. 115 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Делото е върнато в СВС на 10.12.2015 г.

 

Становището ни по това дело е, че продължителността на наказателното производство по него /повече от седемнадесет години/ надхвърля всякакъв разумен срок и е по причини, които не зависят от дейността на СВС. От изложеното по него е видно, че още при първото внасяне на обвинителен акт в СВС, съдът се е произнесъл с осъдителна присъда. В следващите повече от 9 години, ВОП – София 13 /тринадесет/ пъти е прекратявала наказателното производство. След повторното внасяне на делото в СВС с обвинителен акт през 2012 г., същото е решено след 9 месеца. Последвалото развитие на наказателното производство до окончателното решаване на делото, е извън правомощията на СВС.

 

5.5.3. На стр. 30 – 31 е изложено следното: Наказателното производство е образувано за деяние, извършено на 21.01.2004 г. Внесен е обвинителен акт на 02.04.2007 г. и е образувано н.о.х.д. № 40/2007 г. на СВС. С разпореждане от 20.04.2007 г. делото е върнато на ДП с указания за събиране на доказателства, с указания да се посочи в обвинителния акт на кой лист се намират доказателствата и да се прономерова делото. Отново е внесен обвинителен акт и е образувано н.о.х.д. № 132/2007 г. на 04.10.2007 г. На 30.01.2008 г. е постановена оправдателна присъда спрямо единствения подсъдим Кюркчиев. В.н.о.х.д. № 70/200 г. е образувано 20.05.2008 г. и с решение от 13.06.2008 г. присъдата е отменена и делото е върнато на прокурора. На 31.10.2011 г. е образувано н.о.х.д. № 211/2011 г., като обвинителният акт е внесен срещу друго лице - Е. Иванова. На 22.02.2012 г. е постановена осъдителна присъда. В.н.о.х.д. № 34/2012 г. е образувано на 15.05.2012 г. и с решение от 21.06.2012 г. присъдата е отменена и делото е върнато на прокурора. На 11.10.12 г. е образувано н.о.х.д. № 309/12 г. по внесен обвинителен акт срещу трима подсъдими - Кюркчиев, Иванова, Георгиев, като делото е върнато на ДП с разпореждане от 10.12.2012 г. По в.н.ч.д. № 1/2013 г. ВоАС е потвърдил разпореждането. Отново е внесен обвинителен акт и на 06.06.2013 г. е образувано н.о.х.д. № 146/2013 г., като отново е постановено разпореждане за връщане, потвърдено с определение на въззивния съд по в.н.ч.д. № 46/2013 г. от 24.09.13 г. На 18.02.2014 г. отново е внесен обвинителен акт, срещу двама подсъдими - Иванова и Георгиев, и образуваното н.о.х.д. № 15/14 г. е прекратено на 31.03.2014 г. и е върнато на прокурора, като разпореждането е потвърдено от ВоАС по в.н.ч.д. № 11/2014 г. На 10.06.2014 г. е образувано н.о.х.д. № 100/2014 г. На СВС присъдата е постановена на 07.04.2015 г. По в.н.о.х.д. № 15/2015 г. на ВоАС присъдата е била изменена. С решение на н.д. № 220/2016 г. на ВКС, 3 НО, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд.”.

 

При обсъждане и анализ на това дело следва да се има предвид, че наказателното производство по него не е приключило, поради което считаме, че то не следва да се обсъжда по същество.

Доколкото изложеното във връзка с него съдържа констатации за неправилни действия от страна на съдиите – докладчици при връщане на делото за допълнително разследване, следва да се направят няколко бележки:

- Във връзка с образуваното по това наказателно производство НОХД № 40/2007 г., авторите на анализ-доклада твърдят на стр. 32, че съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата единствено за преномериране страниците на делото. Това твърдение е невярно. Макар и да има такава констатация в разпореждането на съдия-докладчика, същата е в допълнение към констатираните съществени нарушения на процесуалните правила. Обвинителният акт не е бил ясен, тъй като са били налице противоречия между фактическото обвинение и диспозитивната част на акта. Преномериране на страниците на делото с червен химикал, което да е ясно и точно, въобще не е основание за връщане на делото, а само молба от съда с оглед работата с делото от страните и в съдебна зала.

- По отношение на констатациите на стр. 31, последен абзац, по отношение на наказателно производство, образувано за деяние извършено на 21.01.2004 г., следва да се посочи, че при поредна отмяна на присъда на СВС от ВАпС /поради липса на мотиви/ делото е внесено от прокуратурата в СВС и на 11.10.2012 г. е образувано НОХД № 309/2012 г. по описа на СВС. Делото три пъти е връщано от разпоредително заседание, тъй като съдия-докладчикът е установявал допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

 Следва да се посочи, че и трите връщания за доразследване на ВОП-София от съдия-докладчика са протестирани от представител на ВОП-София като и в трите случая разпорежданията са били потвърдени от ВАпС съд и протестите са били отхвърлени.

При следващото внасяне на делото е образувано НОХД № 100/2014 г. на 10.06.2014 г., като съдът, след няколко съдебни заседания, е решил делото с присъда от 07.04.2015 г., с която подсъдимият Г. е бил оправдан, а подс.И. осъдена.

В заключение може да се посочи, че когато прокуратурата е изпълнила указанията на съда и е внесла качествен обвинителен акт, делото е решено сравнително бързо – в срок от 10 месеца от постъпването му съда, в който срок влиза и съдебната ваканция.

- направеният въз основа само на това наказателно производство извод на стр. 32, а именно: „Описаното развитие на наказателното производство е показателно за практиката на многократно връщане на делото на прокурора от съдията-докладчик, както и двукратно връщане на досъдебното производство с решението на въззивната инстанция.” е необоснован, тъй като в съда делото не е връщано от съдията-докладчик на прокуратурата, без да са били налице процесуалните предпоставки за това, а и в СВС не е констатиран друг такъв случай, за да бъде направен извод за наличие на „практика”.

 

5.5.4.  На стр. 32е посочено НОХД № 269/2009 г. на СВС. Наказателното производство по него все още не е приключило, поради което считаме, че същото не следва да бъде обсъждано.

Същевременно, доколкото в анализ-доклада то е посочено, тъй като след „петнадесетото съдебно заседание производството е прекратено и делото е изпратено по спор за подсъдност, като ВКС е върнал делото за продължаване на производството.”, то считаме, че следва да вземем отношение по констатацията.

То се явява изолиран случай в дейността на съда, поради което не може да обоснове направения от авторите извод, че „Това производство е показателно за неразумност на срока по причини в дейността на военните съдилища.  /стр. 33/.

 

5.5.4. На стр. 34 от анализ-доклада е посочено НОХД № П-5/2014 г. по описа на СВС, като е описано неговото процесуално развитие, без да се анализира съдържанието на съдебните актове по него. Въз основа на това авторите достигат до необоснования извод, че „Това производство е показателно за липса на капацитет на съда за решаване на дело, което не представлява фактическа и правна сложност.”.

За да бъде достатъчно обективен анализът на това произволно избрано наказателно производство, следва да се проследи изцяло процесуалното му развитие, а именно:

Обвинителният акт е постъпил в СВС на 17.01.2014г. и е образувано НОХД № П-5/2014г. С протокол за избор на докладчик от същата дата, чрез системата за случайно разпределение на делата е определен съдия-докладчик. С разпореждане от 21.01.2014г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание в състав от един съдия, за 13.02.2014г.  По делото са проведени четири съдебни заседания - на 13.02.2014, на 12.03.2014г., 29.04.2014г. и на 23.06.2014г. и с Присъда №  П-5 от 23.06.2014г. подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 385, пр.1 НК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

С Решение № П-15/30.07.2015г. ВАпС е изменил първоинстанционната присъда в частта относно мотивите, като е приел, че макар формално деянието да осъществява признаците на състава на престъплението, същото не е престъпно поради явно незначителната му обществена опасност.

С Решение № 117/30.03.2015г. ВКС е отменил решението на ВАпС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. В отменителното си решение касацонната инстанция намира, че „липсва цялостна оценка на правно значимите обстоятелства“, които да доведат до извод за малозначителност на деянието.

В анализ – доклада по това дело е посочено, че „деянието не попада в кръга на чл. 9, ал. 2 НК“, което не кореспондира с мотивите на касационно решение № 117/30.03.2015г., тъй като задължителните указания на ВКС към този момент са „да бъде извършен задълбочен анализ на всички обстоятелства за да бъде направен законосъобразен извод относно приложимостта на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК към коментирания казус“.

При новото разглеждане на делото, с Решение № П-15/30.07.2015г. по НОХД № П-12 по описа за 2015г. на ВАпС, отново е приложен чл.9, ал.2 НК. С решение на ВКС № 450/14.01.2016г. по НОХД № 1328/15г. на І н.о., решението е отменено за втори път, поради неизпълнение на задължителните указания по приложението на закона по реда на чл. 355, ал.1, т.1 НПК.

При третото по ред въззивно разглеждане на делото е постановена нова присъда № П-9/22.02.2016г. на ВАпС, с която подсъдимият е признат за виновен  и осъден за престъпление по чл. 385, пр.1 НК. С решение № 133/20.06.2016г. по НОХД № 469/2016г. на ВКС, І н.о., присъдата е оставена в сила.

С настоящото изразяваме несъгласието си с такъв категоричен извод, тъй като наказателното производство по делото пред първоинстанционния съд е приключило в рамките на 6 (шест) месеца, при събиране на множество нови доказателства с приобщаването им към доказателствената съвкупност и при разглеждане на делото по задочната процедура на чл. 269, ал.3 НПК, а фактическата обстановка по делото е установена безспорно. Анализът на релевантните факти по делото от контролните инстанции е довел до правен извод, че деянието покрива признаците на състава на престъплението по чл. 385 НК и не попада в обхвата на чл.9, ал.2 НК. 

Решението на ВКС по това дело е окончателно и влязло в законна сила на 20.06.2016г. Въпреки, че обхватът на анализ-доклада, изготвен по Заповед № 809/13.05.2016г. на председателя на ВКС обхваща периода 2014-2015г., това дело е било все още висящо пред ВКС без краен съдебен акт, което основателно поставя въпроса за обективността на доклада и необходимостта да се обърне „особено внимание“ на отменените съдебни актове, като се „използват наличните във ВКС решения“ (вж. Заповед № 809/13.05.2016г. на председателя на ВКС).

         5.5.5. Не споделяме и извода, категорично направен от авторите, че „Като системен проблем в материалноправен аспект се откроява противоречивата практика на военните съдилища, а в някои случаи и неразбиране и неправилно прилагане на института на „малозначителност" на деянието по чл. 9, ал. 2 от НК.”

Спрямо СВС този извод е абсолютно необоснован и не е ясно въз основа на какво е изведен. Ако той се прави въз основа на превратния анализ на процесуалното развитие на посоченото НОХД № П-5/2014г. по описа на СВС, то очевидно при решаване на делото в първоинстанционния съд проблематиката по приложението на чл. 9, ал. 2 НК не е стояла.

За да бъде направен обоснован извод досежно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК в съдебните актове, постановени от СВС, то следва да бъде извършено изследване в тази насока, като се обхванат всички дела за периода. След извършването на един пълен, задълбочен и обективен анализ на делата /какъвто в случая не е извършван, макар анализ-докладът да претендира за изчерпателност и обективност/, би се наложил различен извод.

 Приложението на чл.9, ал.2 НК от първоинстанционните съдилища обхваща и въззивна проверка на дела - АНД, които се проверяват от въззивната инстанция и не подлежат на касационен контрол. Такъв е например случаят с АНД №  69/2013г., влязло в сила през 2014г. (който период попада в обхвата на анализа),както и АНД № № 87/2014 г., 128/2014 г. и 138/2014 г., като решението на първоинстанционния съд е потвърдено изцяло от контролната въззивна инстанция, а решенията са влезли в законна сила.

За правилното приложение на този институт от военните съдии в СВС през периода 2014-2015г. е показателно и НОХД № П-24/2014г., където съдията-докладчик по делото е подписал оправдателния съдебен акт с особено мнение, като е счел, че престъплението по чл. 339 НК е осъществено от обективна и субективна страна и не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК за оправдаване на подсъдимото лице. Особеното мнение на съдия-докладчик по делото е споделено от въззивната и касационни инстанции при проверка на присъдата.

 В този смисъл, считаме, че квалификацията на съдиите от Софийския военен съд, както и продължителния им съдийски стаж и опит в правораздавателната дейност на съда, съответстват на знанието им, че по отношение и на военните престъпления също е приложим и чл. 9, ал. 2 НК, когато конкретно деяние, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

 

5.5.6. Относно незаконосъобразното твърдение, изложено за пореден път от авторите на стр. 35, чеНе може да бъде оставен без внимание и фактът, че количеството разгледани и решени дела не е безспорен критерий за работата на тези органи на съдебната власт, понеже по един казус при многократното връщане на делото в предходна процесуална фаза се образуват множество дела.” сме изложили доводите си, но доколкото  тази констатация я има на няколко места в доклада и тенденциозно се внушава, че във военните съдилища се образуват дела в разрез с установения ред, отново отбелязваме, че според чл. 76, ал. 6 от ПАС, когато делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, то се образува под нов номер, а според чл. 76, ал. 8 от ПАС, когато делото е върнато от съдия – докладчик или съдебен състав в хипотезата на чл. 288, т. 1 от НПК, повторно внесеното дело се образува под нов номер.

 

5.5.7. Изводът, направен от авторите на стр. 36 от анализ – доклада: „Казусът красноречиво показва /без да се навлиза в коментар на уникалността на предприетите от апелативния съд процесуални действия и тяхното несъответствие с указанията на два касационни състава на ВКС/, корелацията между постиженията и пропуските на въззивната инстанция и първостепенните военни съдилища, както и несигурността на самостоятелния статистически анализ на делата, преминали единствено въззивен контрол.” е абсолютно неясен, като особено недоумение поражда констатацията за „…несигурността на самостоятелния статистически анализ на делата, преминали единствено въззивен контрол. …” в контекста на изложението.  

 

5.5.8. Необосновани са изводите, изложени на стр. 37 от анализ-доклада относно дейността на първоинстанционните съдилища, и в частност СВС, по отношение на отменените съдебни актове, преминали единствено въззивен контрол.

© 2008 Софийски военен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg