СТАНОВИЩЕ на Общото събрание на съдиите от Софийския военен съд по Анализ–доклад на дейността на военните съдилища в периода 2014 – 2015 г. Част III.

6. По Част втора от констатациите на анализ – доклада, в раздела „Бързина на производствата”:

От изложеното се установява, че на практика изследване по така заложеният показател не е извършено. Не е проверявана деловодната дейност по движение на делата в СВС, нито пък наказателните дела.

Вместо това, произволно и категорично на стр. 38 е направен необоснованият извод, чеНа практика срочността при произнасяне на съдебните състави и насрочване на съдебните заседания е само привидна, защото времевият отрязък между извършване на деянието и приключването на производството се измерва в години, понякога повече от десет. Спазването на процесуалните срокове по конкретните производства очевидно не е мерило за разумен срок на тези производства. Неразумността на срока на производствата очевидно се корени в качеството на работата на съдиите от инстанционните съдилища.”, който категорично не споделяме.

Този необоснован извод е повторен от авторите в направените от тях на стр. 48 – 49 генерални изводи.

 В тази връзка следва да се отбележи, че не е ясно какво имат предвид авторите под извода, че не следва да се преувеличава значението на частичните /може би се има пред вид процесуалните срокове по НПК/ срокове. До настоящия момент не е известно да е правена статистика в органите на съдебната власт за реалната продължителност на наказателните производства от момента на извършване на деянието до момента на влизане в сила на съответния съдебен акт. Такива данни не се изискват и при съставянето на годишните отчетни доклади на съдилищата. Безспорно този проблем е изключително важен както за съдебната система, така и за обществото, поради което резонно се поставя на вниманието от авторите на анализ-доклада. В този контекст се прави изводът, че разглеждането на делата от военните съдилища, в т.ч. и СВС, надхвърля разумния срок на продължителност. Извод, който щеше да е обоснован, ако беше извършен цялостен и обективен анализ на продължителността на наказателното производство както по отделните негови фази, така и рамките на съдебната фази, при развитието на делото по реда на инстанционния контрол, което обаче не е сторено. Изводът е направен категорично и абсолютно необосновано, въз основа на четири избирателно посочени дела, без да се изследва истинската им процесуална история и действителните причини за продължителността на наказателните производства по тях.

Първоинстанционните съдилища не могат да бъдат отговорни за развитието на делото от момента на приключване на първоинстанционното производство до влизането на присъдата в  сила, тъй като процедурите по последващия контрол зависят от дейността на Военно-апелативния и ВКС, който е касационна инстанция и по отношение на делата, разглеждани от военните съдилища /чл. 397 от НПК/. За да бъдат направени обосновани изводи в тази насока, следва да се извърши пълен анализ на делата и да се установи в колко случаи, въпреки многократните връщания на делото между инстанциите, влиза в сила съдебен акт, който на практика повтаря първоначалния съдебен акт, постановен за първи път от първоинстанционния съд.

Относно незаконосъобразното твърдение, изложено за пореден път и на стр. 38, чеНе може да бъде оставен без внимание и фактът, че количеството разгледани и решени дела не е безспорен критерий за работата на тези органи на съдебната власт, понеже по един казус при многократното връщане на делото в предходна процесуална фаза се образуват множество дела.” сме изложили доводите си, но доколкото  тази констатация буквално я има на няколко места в доклада и методично и тенденциозно се внушава, че във военните съдилища се образуват дела в разрез с установения ред, отново отбелязваме, че според чл. 76, ал. 6 от ПАС, когато делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, то се образува под нов номер, а според чл. 76, ал. 8 от ПАС, когато делото е върнато от съдия – докладчик или съдебен състав в хипотезата на чл. 288, т. 1 от НПК, повторно внесеното дело се образува под нов номер.

7. По част Втора от констатациите на анализ – доклада, в раздела „Производства по реда на Глава 27 от НПК” /стр. 41-42/ – възраженията ни са подробно изложи по-горе в т. ІІІ.2. и не следва да ги повтаряме.

8. По част Втора от констатациите на анализ – доклада, в раздела „Производства по реда на Глава 29 от НПК” /стр. 42-43/:

Констатацията, свързана с определение по НОХД № 166/2014 г. по описа на СВС е абсолютно основателна. Определението е изолиран случай в дейността на съда, на конкретен съдия и от него не следва да се извеждат кардинални изводи за качеството на работа на СВС по приложението на гл. 29 от НПК.

9. По част Втора от констатациите на анализ – доклада, в раздела „Съдебни актове по чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК и по чл. 288 от НПК” /стр. 43-44/:

При коментар на категорията съдебни актове по  чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК и по чл. 288 от НПК следва да се има предвид, че същите са изключени от обхвата на касационния контрол отделно от присъдата.

9.1. На стр. 43 от анализ-доклада е посочено „…неприемлива практика - в един от актовете съдията-докладчик е дал недопустими указания за приложението на материалния закон /н.о.х.д. № 10/2014 г./; един от актовете страда от липса на мотиви /н.о.х.д. № 206/2014 г./, като при въззивния контрол ВАПС е изменил съдебния акт.”, с която констатация не можем да се съгласим.

9.1.1. Разпореждането на съдията-докладчик по НОХД № 10/2014 г. е постановено на 10.03.2014 г. Същото не е обжалвано и протестирано, поради което не може и не следва да бъде коментирано неговото съдържание по същество. С оглед обосноваване на несъгласието ни с констатацията, следва да се изложи следното:

НОХД № 10/2014 г. по описа на СВС е върнато за доразследване  на 10.03.2014 г., след което повече делото не е постъпвало в Софийски военен съд. В анализ-доклада е посочено, че в разпореждането за връщане на въпросното дело на прокуратурата са дадени недопустими указания по приложения на материалния закон. Считаме, че този извод на проверяващите не е верен. Съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора, тъй като съдията-докладчик е установил съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на досъдебното производство – в диспозитива на обвинителния акт не са били описани съществени, съставомерни признаци на престъплението, в извършването на което са били обвинени обвиняемите. Освен тези процесуални нарушения, които са основни и са съществени, тъй като касаят повдигнатите обвинения, са посочени и други, по-малки пропуски, които да бъдат отстранени с оглед връщането на делото за доразследване. Никъде в разпореждането не са дадени указания по приложение на  материалния закон.

9.1.2. Разпореждането по НОХД № 206/2014 г. на съдия-докладчик е протестирано по реда на в чл. 249, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК и с Определение № 6 по чнд № 3/2014 г. по описа на ВАпС въззивният съд е изменил разпореждането в частта досежно допуснатите съществени процесуални нарушения и го е потвърдил в останалата му част.

От едно единствено разпореждане по чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК не следва направената констатация за „неприемлива практика” по отношение на прекратяване на съдебното производство от съдия-докладчика поради установени съществени нарушения на процесуалните правила и връщането им на прокурора.

9.2. На стр. 43 от анализ–доклада отново се сочи НОХД № 166/2014 г., което дело е коментирано по-горе.

9.3. На стр. 43 от анализ-доклада е изложено следното:Необходимо е да бъде направена констатацията, че едно и също наказателно производство многократно се връща на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила, което освен индикция за качеството на разследването и основно за годността на обвинителния акт да постави начало на съдебното производство, може да се интерпретира и като липса на достатъчно яснота в актовете на съдията-докладчик, какви недостатъци следва да бъдат отстранени.”.

Категорично не сме съгласни с така направената констатация, като считаме, че същата е необоснована и немотивирана. Не е изследвано дали има и колко са тези случаи в СВС; нито е разгледано, дали установените при първото връщане на делото съществени процесуални нарушение са били отстранени. Още по-неприемливи са и опитите за „интерпретиране” от страна на авторите на анализ-доклада, който опит е направен още в началото на материала, на стр. 24 /по което сме изложили възраженията си/. Този подход на извършване на „анализ” е необективен и тенденциозен, поради което е неприемлив.

9.4.Именно този тенденциозен подход е довел и до произволния извод относно дейността на военните съдилища и в частност СВС, посочен на стр. 46, а именно:Много лош атестат за качеството на работа на първоинстанционните съдии са немалкият брой прекратени в хода на съдебното следствие съдебни производства и върнати на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение на СВС тази констатация е абсолютно неоснователна и това може да се установи както от годишните отчетни доклади за съответния период /които авторите сочат като източници на информация/, така и от делата, които очевидно не са „изследвани”.

От източниците и след техния обективен анализ се  установява следното:

За 2014 г. – за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на ВОП – София са върнати 12 нохд, или 30 % от свършените 40 нохд. От тези дела, от разпоредително заседание на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК на ВОП-София са върнати 10 нохд или 83.34 % от върнатите нохд. 2 дела са върнати от съдебно заседание, което съставлява 16.66 % от върнатите дела. От тях 1 дело /8.33 % от върнатите дела/ е върнато от съдебно заседание на основание чл. 288, т. 1 НПК, тъй като в хода на съдебното следствие е установено, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник и по 1 дело в съдебно заседание съдът е прекратил съдебното производство и на основание чл. 382, ал. 8, вр. ал. 1 от НПК е върнал делото на ВОП – София, тъй като внесеното за одобрение споразумение е противоречало на закона.

През 2015 г. за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения са прекратени съдебните производства по 8 дела и същите са върнати на ВОП - София за допълнително разследване, което съставлява  23.53  % от общо свършените 34 НОХД.

От тези дела, от разпоредително заседание на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК на ВОП-София са върнати 7 дела или 87.5 % от върнатите нохд. 1 дело /12.5 % от върнатите нохд/ е върнато от съдебно заседание на основание чл. 288, т. 1 НПК, тъй като в хода на съдебното следствие е установено, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник.

Така общо за периода 2014 – 2015 г. за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения са прекратени съдебните производства по 20 нох дела и същите са върнати на ВОП - София за допълнително разследване, което съставлява  27.02  % от общо свършените 74 НОХД. От тези дела, от разпоредително заседание на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК на ВОП-София са върнати 17 нохд или 85 % от върнатите нохд. 3 дела са върнати от съдебно заседание, което съставлява 15 % от върнатите дела. От тях 2 дела /10 % от върнатите нохд/ са върнати от съдебно заседание на основание чл. 288, т. 1 НПК, тъй като в хода на съдебното следствие е установено, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник. По 1 дело /5 % от върнатите нохд/ в съдебно заседание съдът е прекратил съдебното производство и на основание чл. 382, ал. 8, вр. ал. 1 от НПК е върнал делото на ВОП – София, тъй като внесеното за одобрение споразумение е противоречало на закона.

От свършените през 2014 г. 9 бр. анд няма прекратено съдебно производство.

От свършените през 2015 г. 16 анд, са прекратени съдебните производства по 3 анд и делата са върнати на ВОП – София, което съставлява 18.75 % от свършените АНД.

От тях по 1 дело е прекратено съдебното производство и е върнато на ВОП – София по реда на чл. 378, ал. 3 от НПК, тъй като в хода на съдебното разглеждане на делото съдът е установил нови фактически положения, неописани в постановлението на прокурора и по 2 дела /66.67 % от върнатите АНД/ съдебното производство е прекратено от съдия-докладчика поради допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Общо за периода 2014 – 2015 г. са прекратени съдебните производства и 23 дела са върнати на ВОП – София, което съставлява 23.23 % от свършените 99 дела /НОХД и АНД/. От тях по 2 дела – 1 НОХД и 1 АНД съдебните производства са прекратени от съдебно заседание, тъй като това е била единствената възможност. По 1 НОХД в съдебно заседание съдът е прекратил съдебното производство и на основание чл. 382, ал. 8, вр. ал. 1 от НПК е върнал делото на ВОП – София, тъй като внесеното за одобрение споразумение е противоречало на закона. Това правомощие е вменено на съдебния състав, тъй като по този тип дела, в процедурата по чл. 382 от НПК /решаване на делото със споразумение/ не се провеждат подготвителни действия от съдия-докладчик, а съдът е длъжен да насрочи делото в седмодневен срок от постъпването му и да го разгледа в съдебно заседание /чл. 382, ал. 2, вр. ал. 1 НПК/. По 1 АНД е прекратено съдебното производство и е върнато на ВОП – София по реда на чл. 378, ал. 3 от НПК, тъй като в хода на съдебното разглеждане на делото съдът е установил нови фактически положения, неописани в постановлението на прокурора.

Така за периода 2014 – 2015 г. за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения са прекратени съдебните производства по 21 дела и същите са върнати на ВОП - София за допълнително разследване, което съставлява  12.21 % от общо свършените 99 НОХД и АНД. От тези дела, от разпоредително заседание на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК на ВОП-София са върнати 19 или 90.48 % от върнатите нохд и анд. 2 дела /9.52 % от върнатите/ са върнати от съдебно заседание на основание чл. 288, т. 1 НПК, тъй като в хода на съдебното следствие е установено, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник.

От изложените данни и техния анализ, се установява, че в Софийския военен съд са налице ниски стойности на процента на върнатите за доразследване дела от стадия на съдебно заседание. В съда се е наложила и утвърдила практика съдиите-докладчици прецизно да проучват делата при подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, което може да бъде проследено не само в сочените две години, но и назад във времето.

9.5.Отново произволно и необосновано, на стр. 46 от анализ-доклада авторите са обобщили генерално и са възвели следната констатация:Видно е, че повече от половината от разпорежданията на съдия-докладчик са потвърдени при въззивния контрол, но процентът на отменените не е пренебрежимо малък и отново е индикатор за недобро познаване на същността на съществените процесуални нарушения от първоинстанционните съдии.”, срещу която възразяваме.

Първо, не е ясно откъде е установено „… че повече от половината от разпорежданията на съдия-докладчик са потвърдени при въззивния контрол …” тъй като в материала не са изложени данни.

На следващо място – спрямо разпорежданията, постановени от съдиите от СВС, тази констатация е абсолютно произволна, тъй като не корелира с обективните данни, които авторите твърдят, че са ползвали като източници /стр. 50/.

Обективните данни са следните:

През 2014 г. в СВС са постановени 10 разпореждания на съдия-докладчик по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, с които е прекратено съдебното производство и делото е върнато на ВОП – София, като 6 от тях са били протестирани /60 % от постановените разпореждания/. 5 бр. са потвърдени от ВАпС, което съставлява 50 % от постановените и 83.34 % от проверените по инстанционен ред разпореждания. По 1 дело /16.66 % проверените по инстанционен ред разпореждания/ въззивният съд е отменил разпореждането като незаконосъобразно и е разпоредил делото да се разгледа по същество дело.

През 2015 г. са постановени 9 разпореждания на съдия-докладчик по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК с които е прекратено съдебното производство и делото е върнато на ВОП – София, като 4 от тях са били протестирани /44.44 % от постановените разпореждания/. Въззивното производство по всички е приключило /данните са актуализирани към 30.06.2016 г./. 3 разпореждания са потвърдени от ВАпС, което съставлява 33.33 % от постановените и 75 % от проверените по инстанционен ред разпореждания. По 1 дело /25 % проверените по инстанционен ред разпореждания/ въззивният съд е изменил разпореждането в частта досежно допуснатите съществени процесуални нарушения и го е потвърдил в останалата му част. През отчетния период няма отменени от въззивния съд разпореждания.

Така общо за периода 2014 – 2015 г., от постановените 19 разпореждания на съдия-докладчик по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, с които е прекратено съдебното производство и делото е върнато на ВОП – София, са протестирани 10 бр. /52.63 % от постановените/. Потвърдени от въззивната инстанция са 8 разпореждания /80 % от протестираните разпореждания/; отменено е 1 разпореждане /10 % от протестираните разпореждания/ и е изменено 1 разпореждане /10 % от протестираните разпореждания/.

От изложените резултати от законоустановения в чл. 249, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК въззивен контрол на разпорежданията на съдиите-докладчици по чл. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК се налага изводът, че делът на потвърдените от ВАпС разпореждания е многократно /8 пъти/ по-голям от отменените /1 бр./.

Въз основа на така изложените по-горе обективни данни, които могат да бъдат проверени, и след техния непредубеден анализ, категорично се налага изводът, че в СВС последователно се прилага разпоредбата на чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК и добре се познава и прилага Тълкувателно решение № 2 от 07.01.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, касаещи основанието „съществени процесуални нарушения на досъдебното производство”. В съда се е наложила трайната практика да се допуска връщане на дело на прокурора само при допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на  пострадалия или на неговите наследници.

ІV. По Изводите:

Не споделяме изводите направени от авторите на анализ-доклада, като ги намираме за необосновани, немотивирани и тенденциозни, а някои от тях и като незаконосъобразни, за което сме изложили съображенията си по-горе.

В допълнение излагаме следното:

Генералните изводи, съдържащи се на стр. 48 – 49 от анализ-доклада, са изведени в изпълнение на Заповед № 809 от 13.05.2016 г. на председателя на ВКС, издадена при липса на правно основание; в резултат на дейност на двама съдии от ВКС, която надхвърля правомощията им като такива, в голяма степен изземва чужди правомощия и драстично нарушава основен принцип, че качеството на съдебните актове се проверява и оценява единствено по реда на инстанционния контрол пред компетентен съд, в пределите на съдебен процес и наличието на всички процесуални гаранции за законосъобразното му осъществяване.

Обобщените изводи на анализ-доклада са необосновани, тъй като са направени без да бъде извършено реално изследване на дейността на военните съдилища, в т.ч. и на Софийския военен съд; без да се ползват добросъвестно и точно наличните източници и без да се разгледа пълно, всестранно и обективно правораздавателната дейност на тези органи на съдебна власт.

Настоящият анализ–доклад избирателно посочва отделни наказателни производства, които целят създаване на невярна представа за общата правораздавателна дейност на СВС, като неоправдано внушават на обществото и професионалната гилдия липса на правораздавателни умения, капацитет за правилно прилагане на закона и непознаване на нормативната уредба в страната, което е в противоречие с обективните данни предоставени в докладите за дейността на съда за 2014 и 2015г.и ползваните източници при изготвянето му.

Считаме, че оценката на ефективността на работата на Софийския военен съд следва да бъде извършена чрез анализ и съпоставка на количествени и качествени показатели не само след инстанционния контрол на делата, но и при задълбочена проверка на редица вътрешни и външни фактори, останали извън обхвата на анализа, но които са в пряка зависимост от правораздавателната дейност на СВС. Критериите за професионална оценка на работата на съдиите от СВС следва да бъде поставяна в зависимост от показателите и връзката на делата с работата на конкретните магистрати по професионални критерии. При оценката на дейността на съда по отношение на  качество на съдебна дейност, освен показатели по движението на конкретни дела, работата на съдията трябва да бъде оценявана всеобхватно, при съобразяване на обективните му възможности за извършване на спокойна мисловна дейност, в рамките на продължителността на наказателното производство и разумния срок на разглеждането му до неговото приключване, каквито правомощия няма нито ВКС, а още по-малко да цитира избирателно и критично пренебрежително малък брой дела, разглеждани от съдиите в СВС, без дори да е акцентирано на потвърдените съдебни актове.

Действително, качеството на постановените съдебни актове в СВС е водещ критерии за ефективността на военното правораздаване, но считаме, че анализът – доклад не почива на цялостна правораздавателна дейност на съда и преглед на всички дела, разгледани от магистратите през периода 2014-2015г., в това число липсва анализ на това спазвани ли са  изискванията за съдържание на съдебните актове, така както предпоставя чл. 121, ал. 4 КРБ, включително и анализ на стандартите за съдържание на съдебните актове в процесуалния закон по чл. 34 и чл. 305 НПК.

Всеки анализ на дейността на съда носи признаците на необективност и непълнота, ако изводите му са изведени без да е извършен преглед на делата по вид, обем, сложност, тежест и т.н. При анализ на съдебната практика във връзка с качеството и съдържанието на съдебните актове, посочени в множество задължителни решения и постановления, се обръща внимание на качеството и съдържанието на съдебните решения.

Ето защо, генералните изводи в анализ- доклада са направени, без да е направен подробен анализ, доколкото качеството на съдебните актове се отразява и на техния стабилитет. Не са малко и решенията на ЕСПЧ по приложението на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, в които се приема, че мотивите на съдебния акт са условие за справедлив съдебен процес – решение по делото Ruiz Torija v. Spain от 09.12.1994 г.; решение по делото H. v. Belgium от 16.05.1984 г., решение по делото Velted-98 AD v. Bulgaria от 11.12.2008 г. и много др. Отделно от това при изготвянето на такъв анализ е следвало задълбочено да се анализират и Становищата на Консултативния съвет на европейските съдии, свързани с конкретния проблем, а именно Становище № 7/2005 г. на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно „Правосъдие и общество“; Мнение № 11/2008 г. на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно качеството на съдебните решения, допустимост и правилност и къде са причините за това.

При извършване на един пълен, внимателен и обективен анализ правораздавателната дейност през посочения период, би довел до единствения обоснован извод, че работата на съдиите от СВС не се различава по нищо от работата на съдиите в наказателните отделения към съответните окръжни съдилища, като бъде взета предвид спецификата и компетенциите свързани с подсъдността на военните съдилища във връзка с разглежданите от тях дела, в съответствие със законовите разпоредби.

Неясен остава и отговорът на въпроса кое е наложило възлагането и изготвянето на критичния анализ – доклад в момент, в който предстои планирана през месец ноември 2016 г. проверка на Инспектората към ВСС в Софийския военен съд.

Следва да се отбележи, че в анализ–доклада липсват констатации или препоръки, свързани със структурата на военното правораздаване. Не е поставян и въпросът за предложения от военните съдилища за оптимизиране на съдебните органи, промяна на съдебните райони или редуциране на броя на действащите магистрати.

Софийският военен съд има ясна позиция и становище относно военното правораздаване, структурата, предмета на делата, като отново изразява своята готовност да участва в професионален дебат по тази тема, както и да предостави мотивирано становището си.

Анализ – докладът не поставя този въпрос на дневен ред към настоящия момент, поради което считаме, че каквито и предложения, които засягат структурни промени във военно-съдебната система, и то без препоръка в доклада за вземане на отношение по този въпрос, би представлявало груба намеса в дейността на компетентните органи.

Необходимостта от оптимизиране на военно-правораздавателната система, в това число и редуциране на военни съдилища, е въпрос от изключителните правомощия на Висшия съдебен съвет, регламентирани в Раздел ІІ „Дейности и  организация на Висшия съдебен съвет“ и чл. 30, ал.1 на Закона за съдебната власт (Изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2009г., бр. 1 от 2011г., в сила от 4.01.2011г., изм., бр. 32 от 2011г., в сила от 19.04.2011г., бр. 28 от 2016г.), съгласно който ВСС осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Съгласно чл. 30, ал.2, т.7 от ЗСВ Пленумът на Висшия съдебен съвет се състои от всички негови членове  и по отношение на военните съдилища има правомощие, по предложение на една от колегиите, след съгласуване с министъра на правосъдието или по предложение на министъра на правосъдието, след съгласуване с министъра на отбраната,  да определя броя, съдебните райони и седалищата на военните съдилища, да създава и закрива съдилища, да  променя тяхното седалище и определя населените места, в които евентуално да се разкриват териториални отделения към съответния военен съд, предвид обстоятелството, че военно-окръжните съдилища разглеждат като първа инстанция всички постъпили дела.

Изложеното дава основание да настояваме, че при изискването и изготвянето на предложения за редуциране на военните съдилища от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет или от  съответните военно-правораздавателни органи задължително следва да се използва еднакъв модел за действащите към момента три военни съдилища на територията на Република България, съответстващ на съдебните им райони.

Към настоящия момент по отношение на военно-правораздавателната структура не ни е известно да е правено и подобно запитване до всички страни-членки на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС) за предоставяне на информация във връзка с ползваните при тях критерии, показатели или стандарти, приложими при преструктуриране на системата на военните съдилища - закриване, откриване, обединяване, т.нар. реформа на съдебната карта, така както през 2013г. е направено подобно от действащата тогава комисия (КАОСНОСВ), която е отправила такова запитване до всички страни-членки на (ЕМСС) по отношение на критериите, приложими при преструктуриране на системата на общите съдилища.

В заключение, считаме, че сериозността на дебата за структурата на военното правораздаване изисква отделен форум със събиране и детайлен анализ на данни по оповестени критерии, като становището на съдиите от Софийския военен съд ще бъде поставено на вниманието ви за обсъждане, ведно с предложение за решение на въпроса.

Становището е прието с решение на Общото събрание на съдиите на Софийския военен съд, проведено на 07.10.2016 г.

нагоре up
© 2008 Софийски военен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg