НОХД П 13/2017 година.

 

 

 

С разпореждане от 07.02.2017 година по НОХД П 13/2017 година, Софийският военен съд е прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на ВОП-София за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушение процесуалните права на обвиняемия.

Разпореждането е протестирано от ВОП-София и с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № П 14/27.02.2017 година по ЧНД № П 7/2017 година на Военно-Апелативния съд е ПОТВЪРДЕНО. Разпореждането е влязло в сила на 27.02.2017 г.

Извлечение от мотивите на определението:

„……….С обвинителния акт обвиняемият о.з. бриг.ген. Д. А. Ш. е предаден на съд за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 НК. Така внесеният обвинителен акт е изготвен в противоречие с процесуалните правила, тъй като в неговото съдържание са налице противоречия относно някои правнорелевантни факти, поради което е невъзможно да бъдат изведени някои от съставомерните признаци на престъплението, предмет на обвинението.

Основен обективен белег от състава на длъжностното присвояване е предметът на престъплението. Обективно се изисква материалните средства да са чужди. Това следва да бъде описано в обвинителния акт, като съответно се конкретизира и индивидуализира техния собственик. В настоящия обвинителен акт липсва еднозначност досежно това чия собственост са вещите, предмет на твърдяното деяние. Според заключителната част на обвинителния акт вещите, предмет на престъплението, са собственост на „Щаба на операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF)“ (стр.21). В обстоятелствената част на акта обаче, където следва да бъдат изложени всички правнорелеванти факти и да бъде очертан обема на обвинението, въпросът със собствеността на материалните средства не е изяснен. Налице са различни твърдения относно титуляра на собственост: на стр. 3 и стр. 18 като собственик се сочи „Щабът на операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF) респ. НАТО“; на стр. 6 – „Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF)“; на стр. 7 и стр. 17 - „Щаба на операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF)“ и на стр. 3 (2-ри абзац), стр. 9, стр. 16 и стр. 19 – „Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF) респ. НАТО“. Така, наред с противоречия между обстоятелствената и заключителна части на обвинителния акт, е създадена абсолютна неяснота относно това, чия е собствеността на инкриминираните вещи – дали на  Щаба на операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF), на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF) или на НАТО.

От изложеното се установява, че в обвинителния акт липсва яснота относно обективни факти, задължителни за очертаване състава на престъплението, за което се претендира наказателната отговорност на обвиняемия, а именно чия собственост са вещите и коя от изброените структури (с оглед правосубектността им) може да има и има статута на юридическо лице, титуляр на правото на собственост върху конкретно инкриминираните вещи (от там и за кое лице е настъпил вредоносният резултат).

От горното се установява, че така внесеният в съда обвинителен акт е изготвен в противоречие минималните изисквания за неговото съдържание, съгласно чл. 246, ал. 2 НПК и не е годен да изпълни основното си предназначение да формулира обвинението с което се поставят рамките на доказване по предмета на делото и осъществяването на правото на защита. В неговото съдържание не са отразени ясно и непротиворечиво правнорелевантн факти и въз основа на тях не са изведени съставомерни признаци на деянието, предмет на обвинението, поради което е непълно, неточно и противоречиво, както в самата обстоятелствена част, така и между нея и заключителната му част, което съставлява съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на процесуалните права на обвиняемия. Нарушено е неговото неотменимото право, прогласено в чл. 55, ал. 1 НПК, да научи за какво престъпление е обвинен.

Установеното съществено процесуално нарушение е отстранимо, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото – върнато за прокурора за отстраняването му………..“.

 

 

нагоре up
© 2008 Софийски военен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg