История на Софийски военен съд

Началото
С приемането на Търновската Конституция на 16 IV 1879 год. в Княжество България се учредяват основните държавни институции. В чл. 72 от Конституцията е предвидено, че военните лица се съдят от военни съдилища, когато се намират на действителна военна служба.

Историята на военните съдилища започва на 9 VI 1879 год., когато с Указ Княз Александър І Батенберг въвежда в действие изработения по негово искане от временния императорски руски комисар Княз Дондуков-Корсаков Военно съдебен устав. Той се е състоял от две части. Първата е съдържала правилата за съдоустройството (чл.чл.1-92), а втората за съдопроизводството (чл.чл.93-666) и по него първоначално се е провеждало военно-наказателното производство.

С приказ по военното управление на Княжество България № 59/14 VI 1879 год. са открити първите военни съдилища в градовете Шумен и Берковица.

С Указ № 23/17 VII 1879 год. Княз Александър І Батенберг съставя първото българско правителство. Във военното министерство е учредено Военносъдебно отделение, преименувано впоследствие на Главен военен съд. Началникът на отделението първоначално изпълнявал длъжността на Главен военен прокурор и е бил под пряко подчинение на военния министър.

Със заповед на военния министър през 1880 год. са създадени полкови съдилища към съответните армейски подразделения и военни съдилища, според съществуващите военно-съдебни окръжия.

На 13 IV 1887 год. се откриват полеви съдилища в град Шумен, Варна, Видин и Свищов.
През 1891 година в българската армия се въвежда дивизионната организация на подразделенията, което налага откриването на военни съдилища към всяко от тях.

През април 1895 год. е определено местопребиваването на военните съдилища във всеки от двата военносъдебни окръга в княжеството - градовете София и Русе, като съдилищата са наречени Софийско и Русенско военни съдилища. Откриват се и общи полкови съдилища в градовете София, Русе и Шумен, които да водят делата за долните чинове от всички, без изключение, части на войската, военните управление и учреждения, разположени в тези градове.

С Указ № 58/ 13 XII 1895 год. на Княз Александър І Батенберг е учреден военен съд в град Пловдив с военен прокурор към него.

На 12 XII 1887 год. е приет първият Военнонаказателен закон, утвърден с Указ № 171(17 XII 1887 година), в който са уредени всички въпроси, свързани с военните престъпления.

С Указ № 185/ 16 XII 1889 год. е утвърден първият Военносъдебен закон, който се явява едновременно устройствен и процесуален закон за военните съдилища. Според него правосъдието във войската се раздава от полкови съдилища, военни съдилища и Главен военно касационен съд (ГВКС), със седалище в град София. На военните съдилища са подсъдни престъпленията, извършени от военнослужещи, от запасните при явяването на учебен сбор или при повикване на действителна военна служба, както и гражданските лица, но само в случаите на „смесена” подсъдност и в местата, където е обявено военно положение.

Във военно време, когато съответната армейска част се придвижва извън територията на страната се създава полеви съд.

С Указ от 19 XII 1920 год. военно-съдебните учреждения се реформират в един главен военен касационен съд и три военни съдилища.

През 1937 год. е приет нов Военнонаказателен закон (ДВ, бр. 290/1937 год.) с първоначално заглавие „Военнонаказателна наредба-закон”. Променя се структурата на военното правораздаване, което е предвидено да се осъществява от областни военни съдилища, военно-полеви съдилища и Военно-касационен съд. Царството било разделено на 4 военни области - София, Пловдив, Плевен и Шумен и във всяка се учредяват областни военни съдилища. На военните съдилища стават подсъдни освен делата на военнослужещите и мобилизираните (запасни), но и тези спрямо волнонаемните служители при извършени от тях престъпления по Военнонаказателния закон, Наказателния закон, Закона за защита на държавата, Закона за ограничаване на престъпленията против личността и Закона за защита безопасността на държавата. Гражданските лица били подсъдни на военните съдилища за престъпления, осъществени в съучастие с горепосочените категории военно-длъжностни лица; престъпления, свързани с военната служба и в местностите, където е обявено военно положение.

След 9 септември 1944 година в България се установява ново обществено политическо устройство, като се възстановяват областните военни съдилища в първоначалният им вид в градовете София, Пловдив и Шумен. Военно-съдебният отдел остава в структурата на Министерството на отбраната и осъществява командно-административни функции спрямо всички военни съдилища в страната. Военно-касационният съд се закрива и се създава Военна колегия към касационния съд.

През 1950 год. военното правораздаване се преструктурира по административен ред, като съществуващите до момента военни съдилища се раздробяват на армейски военни съдилища, областни военни съдилища и дивизионни съдилища. Тези съдилища нямат йерархическа зависимост помежду си и обслужват съответните военни подразделения.

От 25 VIII 1950 год., поради това, че по-голяма част от поделенията, обслужвани от Шуменския областен военен съд са в гр. Сталин (Варна), със заповед на Министъра на отбраната седалището на съда се премества в гр. Сталин (Варна).

С Указ № 135/1951 год. на Президиума на Народното събрание, в отдел ІІ на Военно-съдебния закон се създава нова глава ІІ-А „Военен съд и прокуратура при МВР”. Пред него се разглеждат делата за извършени престъпления от военните и приравнени лица от войските на МВР и служителите на същото министерство по време на службата, на запасните офицери за извършени от тях военни престъпления, както и от граждански лица, извършили престъпление в съучастие с тези категории лица.

През 1952 год. се приема Наказателно-процесуалният кодекс (Изв. бр. 11/ 5 II 1952 год.), с който се отменят по-голяма част от разпоредбите на Военно-съдебния закон. За първи път се създава нова глава ХХІV, която предвижда въвеждането на особени правила за производство пред военните съдилища. В нея изрично е предвидено, че на военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от военни и приравнени на тях лица по време на службата им или в съучастие с граждански лица. Отделено е специално място и на военния съд при МВР със седалище град София, на който са подсъдни престъпленията, извършени от служители на МВР на територията на цялата страна, както и деянията осъществени от тях в съучастие с граждански лица.

С приетия през същата година Закон за устройство на съдилищата се създават три колегии във Върховния съд - наказателна, гражданска и военна.

От 1 І 1955 год. се формират военните съдилища в градовете Сливен и Плевен.

Пред 1956 год. Военно-съдебният закон окончателно е отменен (Изв. бр. 90/1956, в сила от 1 І 1957 год.). С изменение разпоредбата на чл. 257 от НПК се премахва военният съд при МВР и се приема, че на военните съдилища са подсъдни не само престъпленията извършени на служители на МНО, но и на МВР, волнонаемни и граждански лица в съучастие с тях през време на службата им, както и на сътрудниците при и по повод на поставените им задачи.

През 1956 год. военните съдилища се преструктурират по армии в градовете София, Пловдив, Сливен, Варна и Плевен, където съществуват и до днес.

С решение на ВСС по протокол №6/06.02.2014 г. са закрити военните съдилища в Плевен и Варна, считано от 01.01.2014 г. Софийският военен съд става правоприемник на закрития ВС-Плевен и включва територията на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка, Видинска, Монтанска, Врачанска , Плевенска, Ловешка, Габровска, Великотърновска административни области и област София-град.

 

нагоре up
© 2008 Софийски военен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg